Шеста, седма и осма резолюция на Общото събрание на ООН, в която се призовава за мораториум върху смъртното наказание:
Резултати от гласуването в държавите, които запазват смъртното наказание за престъпления, свързани с наркотици (+ = "за"; - = "против"; abs = "въздържал се")
| 2016 | 2018 | 2020 | Минимални потвърдени смъртни присъди за престъпления, свързани с наркотици, 2020 г. |
Бахрейн | abs | - | - | |
Бангладеш | - | - | - | |
Бруней Даруссалам | - | - | - | |
Китай | - | - | - | ? |
Куба | abs | abs | abs | |
Египет | - | - | - | |
Индия | - | - | - | |
Индонезия | abs | abs | abs | 77 |
Иран | - | - | - | ? |
Ирак | - | - | - | |
Йордания | abs | abs | + | |
Кувейт | - | - | - | |
Лаоска народна република | abs | abs | abs | 13 |
Либия | - | + | - | |
Малайзия | - | + | + | 25 |
Мианмар | abs | abs | abs | |
Северна Корея | - | - | - | |
Оман | - | - | - | |
Пакистан | - | + | - | |
Катар | - | - | - | |
Саудитска Арабия | - | - | - | ? |
Сингапур | - | - | - | 6 |
Южна Корея | abs | abs | + | |
Южен Судан | + | abs | abs | |
Шри Ланка | + | + | + | 5 |
Държавата Палестина | n/a | n/a | n/a | |
Судан | - | - | - | |
Сирия | - | - | - | |
Тайван | n/a | n/a | n/a | |
Тайланд | abs | abs | abs | 8 |
Обединени арабски емирства | abs | abs | abs | |
САЩ | - | - | - | |
Виетнам | abs | abs | abs | 79 |
Йемен | - | - | abs | |
През 2020 г. се наблюдава и значителна активност на гражданското общество срещу смъртното наказание. Поради ограниченията за провеждане на лични събрания усилията бяха съсредоточени онлайн. Един от примерите е петицията, инициирана от LBH Masyarakat по случая на Мери Утами, индонезийски работник мигрант, който е прекарал повече от десетилетие в смъртна присъда за това, че е бил подмамен в трафик на наркотици. Петицията, в която се отправя искане към индонезийския президент Джоко Уидодо да помилва Мерри, е събрала над 19 000 подписа към момента на изготвяне на настоящия доклад. Забележително е, че застъпниците многократно са посочвали онлайн обществената ангажираност като една от ключовите стратегии за застъпничество срещу смъртното наказание, както е разгледано в специалния раздел в края на доклада. Значителното намаляване на броя на екзекуциите, свързани с наркотици, несъмнено е положително развитие - възможност за държавите да преосмислят необходимостта и ефективността на тази политика, а за застъпниците - да засилят още повече призивите си за премахване на смъртната присъда. Въпреки това смъртното наказание не се изчерпва само със самите екзекуции. Във времената на COVID-19 функционирането на дадена правосъдна система може да затрудни или да направи почти невъзможно извършването на екзекуции, но това не спира непременно налагането на смъртно наказание. Забележително е, че
през 2020 г. най-малко десет държави са осъдили на смърт минимум 213 души за престъпления, свързани с наркотици - увеличение с 16,3% спрямо 183-те, потвърдени през 2019 г. Тази възходяща тенденция е особено значителна в някои държави, като Индонезия, където през 2020 г. 77 души са осъдени на смърт за трафик на наркотици (увеличение със 79 % спрямо 2019 г.). Обратно, значителният брой смъртни присъди допринася за нарастващия брой на лицата, осъдени на смърт, където много от тях са прекарали повече от десетилетие. Тази непоколебима зависимост от смъртното наказание - дори във времена на изключителни предизвикателства - е също толкова обезпокоителна, колкото и самите екзекуции.
От съществено значение е да се отбележи, че продължава да съществува повсеместна и системна липса на прозрачност по отношение на смъртното наказание, което е в нарушение на ясни международни стандарти. Проблемът с прозрачността се изостри през 2020 г., когато събирането на информация за прилагането на смъртното наказание за престъпления, свързани с наркотици, беше още по-трудно, отколкото през предходните години. Това вероятно се дължи на доминиращата роля на COVID-19 в новините, наложените ограничения върху движението и свиването на пространството на гражданското общество; всички тези фактори оказаха отрицателно въздействие върху независимия мониторинг на смъртното наказание. В същото време няколко процеса на ООН в областта на правата на човека, като например прегледите на държави от договорните органи и посещенията на държави от специалните процедури, бяха спрени или забавени, което доведе до още по-малък брой налични ресурси за проследяване на прилагането на смъртното наказание. Това е сигнал за спешна необходимост от възобновяване на процесите на наблюдение, за да се гарантира, че нарушенията и тенденциите се документират и разглеждат. Добре интегрираното наблюдение и документиране на правата на човека следва да се превърне в основен компонент за предотвратяване на по-нататъшни и бъдещи нарушения на правата на човека. И накрая, през 2020 г. се наблюдаваше и регрес в някои държави, които планираха да прилагат по-строги наказания за престъпления, свързани с наркотици. Например президентът на Филипините Родриго Дутерте продължава да настоява за повторно въвеждане на смъртното наказание като част от своята "война срещу наркотиците". Към момента на изготвяне на настоящия доклад в долната камара на Конгреса е приет законопроект, който предвижда повторно въвеждане на смъртното наказание и предстои да бъде обсъден в Сената.