Рецензия: "Заключението на комисията по химични науки е в съответствие с изискванията на чл: Синтетични методи за производство на амфетамин

HIGGS BOSSON

Expert
Joined
Jul 5, 2021
Messages
549
Solutions
1
Reaction score
748
Points
93
Бих искал да представя на вашето внимание един любопитен анализ на синтеза на амфетамини, който за съжаление няма много практическо приложение, докато всички ползи се изразяват в изследователски интерес. Начинаещите химици могат ясно да видят разнообразието от варианти за синтез на амфетамин. В същото време по-опитните химици могат да възприемат съвременни хирално-селективни или ензимни синтези, като се опират на огромен брой патентни референции.

Молекулата на амфетамина е доста проста и има многобройни начини за нейното получаване. Много специалисти по химия са измислили различни подходи за синтез от 1900 г. до наши дни. В старите времена простите синтези на амфетамин са били често срещани в подземните и домашните лаборатории, а също и в момента. Прекурсори за такива методи са най-вече 1-фенил-2-нитропропен (P2NP) и фенилацетон (P2P). С развитието на химията оттогава насам техниките се усъвършенстват, първо за получаване на по-съществения декстроамфетамин - молекула, при която фармакологичната активност е по-силна. Накратко, съвременните ензимни биотрансформации на прекурсори представляват повече научен, отколкото прагматичен интерес.
GDV9GcxRw2

.
Ng23CGHYkM

KQB5X9iCNh

Типична органична трансформация в началото на 1900-1950 г.

В литературата за ранния синтез на амфетамини от 1900 г. преобладават класическите органични трансформации (Схема 5). Следващите реакции, като например реакцията на Фридел-Крафтс [105,], реакцията на Ритер [102], реакцията на Льокарт за редукционно аминиране [106, 97, 76, 71], реакцията на нитро-алдолно дехидратиране, наричана още реакция на Хенри [116, 96, 94, 89, 87, 86, 85, 82, 70, 67] и реакциите на пренареждане, станали известни като пренареждане на Хофман [105, 116], пренареждане на Къртиус [118, 110, 80], пренареждане на Шмидт [80], пренареждане на Лосен [118], пренареждане на Бекман [111] и пренареждане на Волф [109], са ефективни пътища за синтез на амфетамин. Безаминовото съединение, а-метилбензилоцетна киселина, беше изградено с образуване на С-С връзка чрез карбанионен енолат, кондензиран с подходящ алкилхарид. Тези кондензации, които традиционно се наричат синтез на ацетооцетни естери [105, 118] и синтез на малонови естери [91], по-късно започват да се наричат случаи на кондензация на Клайзен. В случая на фенилацетонитрил (бензилнитрил) [107] централните киселинни метиленови хидрогени между нитрила и ароматния пръстен, се използват за елиминиране и получаване на карбо-анион преди реакцията с алкилхалид.

Органична трансформация в началото на 1950-1985 г.

Придвижвайки се по-надолу по времевата линия, от времето, в което преобладават традиционните органични преобразувания (1900-1950 г.), отиваме в периода на синтез на амфетамини, в който се наблюдава разширен интерес към редукциите на разтворени метали и ранните хирални образувания. В този времеви интервал (1950-1985 г.) се открояват каталитичните редукции, разтварящите се метални редукции и металохидридните редукции, насочени към амфетамина. Именно в този период за синтеза на амфетамин е включено хирално допълнение към реакцията на Фридел-Крафтс [55]. Аминирането на двойната връзка е подобрено с използването на диетилов фосфорамидат [58] и ацетонитрилно меркуриране [69], които водят до амфетамин. Синтезът на хирален амфетамин е постигнат чрез редуктивно аминиране с (R)-1-фенилетанамин върху Шиф-базата на фенил-2-пропанон, последвано от диастероизомерно разделяне [64]. След това са публикувани два хирални синтеза на амфетамин, като се започне от D-фенилаланин [84а, 84б] (1977, 1978).

Обобщение.

Авторите са обобщили синтетичните трансформации, публикувани в периода 1900-2009 г., колкото е възможно по-точно, като са подчертали 1985-2009 г. Пълната графична схема на прекурсорите/референциите към амфетаминовата вихрушка е илюстрирана в схема 6 и е създадена за криминалистите като пълна карта на амфетаминовите начини и литература. Тези отделни реакции са разбити, разширени и илюстрирани с добавена номенклатура в допълнителните материали.
PewO9fvKcn

Разглеждане на нехирални синтези на амфетамин 1985-2009 г.

Нехирални синтези на амфетамини (Схема 3, пътища 3A-N) са се появили в литературата; 1985-2009 г. Тези видове са показани в схема 3 и представляват 25 отделни цитирания. Както се отнася за хиралните пътища, описани по-горе, химията от типа на реакцията на Mitsunobu е работена по 3 различни нехирални начина, като всеки от тях започва от рацемичен 1-фенилпропан-2-ол [13, 17, 28; път 3A и 3D]. Ахиралните редукции на нитростирен до амфетамин са най-търсените методи през този период от време [4, 12, 35, 42, 46, 47, 56; път 3Б]. Тези цитати са първите по време на създаването на фармацевтични аналози / изследвания. Органо-метални реакции (алкилиране по Гринярд или литий) са използвани в многообразието от реакции на алкилиране до амфетамин [15, 31, 52; маршрут 3С, 3G и 3N]. Тези методи включват отваряне на пръстена на Гриняр на фосфорилиран азиридин (нуклеофилно отваряне на пръстена на N-фосфорилирани азиридини) [31; път 3G], реакция с електроннодефицитен оксим (електрофилно аминиране на реагент на Гриняр) [15; път 3C] и реакция на литиево алкилиране на а-аминокарбанионен еквивалент [52; път 3N]. Реакцията на хидроаминиране, катализирана от база, води до аминиране на алилбензен [27; път 3Е]. Тази реакция е сходна по отношение на прекурсора и продукта, но има различен механизъм от 1982 г. фосфорамидомеркурация-демеркурация на алилбензен до амфетамин [58; път 6U]. За хидроаминирането на 1-фенил-1-пропин до амфетамин е използвано наличното в търговската мрежа а-аминодифенилметаново аминиране, което работи като амонячен еквивалент [26; път 3F]. В литературата се появиха няколко цитата за редукционното аминиране на P2P до амфетамин [32, 22, 40; път 3H]. Типичният синтез на малонови естери е използван за получаване на 2-метил-3-фенилпропанова киселина [37, маршрут 3I], която след това се трансформира в амфетамин чрез пренареждане/хидролиза на Curtius [37]. Съответната реакция, тази на кондензация на Claisen/Dieckmann, използваща аналог на бензилнитрил, е използвана за създаване на P2P комплемент [45; път 3К]. Този аналог беше трансформиран до оксим, последван от редукция и десулфуриране с натрий/етанол до амфетамин [45; маршрут 3К]. Освен това О-метокси-оксимът на P2P беше редуциран с Red-Al® до получаване на амфетамин с незначителен добив [48; маршрут 3М].
г.
UktJ2NFWof

Обсъждане на Ензимна, фотоиндуцирана и химическа манипулация на амфетаминови изомери: 1985-2009 г.

Интересът към биотрансформациите се засилва, доказателствата за концепцията и заявките за патенти от 1985-2009 г. На схема 4 са илюстрирани цитатите в рамките на тази тема относно изомерите на амфетамина. Като изходни линии за ензимен синтез на амфетамин са използвани както фенил-2-пропанон [14, 43; път 4А], така и нитростиренът, (Е)-1-(2-нитропроп-1-енил)бензен [39,48; път 4С]. В противен случай са обявени или патентовани биотрансформации на рацемичен амфетамин, водещи до изключване или засилване на един изомер (засилено ee) [3, 10, 22, 24, 29, 43; път 4В]. Обратно, в един от цитатите [2; маршрут 4D] се описва фотохимично индуцираната радикална рацемизация на единичния изомер на амфетамина до рацемична смес. Типични методи за хирално разделяне, базирани на хирални органични соли, са показани в периода 1900-2009 г., като са използвани D-(-)-винена киселина [30, 47, 38, 71, 81а, 88, 90, 108], бензоил-d-винена киселина [38], di-p-толуоил-d-винена киселина [38], (S)-2-нафтилгликолова киселина [66], a-аминокиселини [78] и оптичен-10-камфорсулфонилхлорид [37].
7QoHs9vrUa

Обсъждане на стереоселективни синтези на амфетамин 1985-2009 г.

Илюстрираните маршрути 2A-2Q в схема 2 представят множеството стереоселективни подходи към амфетамина, публикувани през 1985-2009 г. Подредихме препратките в обратен хронологичен ред - по посока на часовниковата стрелка [#] в рамките на това илюстрирано колело на реакционните маршрути. За начало на нашата дискусия приемаме Шифовата основа (1-фенилпропан-2-имин, път 2А) като хирален подход към амфетамина [1, 36, 51, 54]. Този подход е улеснен от усилването на хиралните органометални лиганди с преходни метали с оглед на осъществяването на хирални каталитични редукции [1, 36, 51, 54, маршрут 2А]. По подобен начин редукцията на нитростирени [(E)-(2-нитропроп-1-енил)бензен] е постигната стереоселективно с помощта на хирални органометални лиганди с рутений и родий [18, 20, 41; път 2F]. Съвсем различен подход е възприет от Talluri, S. et al.; [маршрути 2B-E], където те инициират амфетаминов път от 1-фенилпропанал [5, маршрут 2E].
Започвайки с този едновъглероден удължен алдехид, а не с класическия 2-фенилацеталдехид [17, 49; маршрут 2К] или бензалдехид [47, 80, 89, 92, 95, 110; маршрут 5З, се подразбира също в 18, 20, 41, 42, 44, 56, 60, 39, 54, 61, 35, 22, 20, 18, 12, 4.57, 85, 84, 75, 74, 70, 67, 62, 94, 87, 86, 113, 114; маршрут 5А] прекурсор, тези химици извършват предварително хирално оксиалкилиране с нитрозобензол до (R)-3-фенилпропан-1,2диол [5, маршрут 2C-2D]. Асистираното от тозилхлорид затваряне на пръстена води до епоксид, 2-бензилоксиран [5, маршрут 2B]. Редукционното отваряне на пръстена на епоксида води до получаване на алкохол, (S)-1-фенилпропан-2-ол; [вж. структурата в маршрут 2I]. След това последва размяна на алкохолната част с азид. Последният етап е каталитична (PtO2) редукция до амфетамин [5]. Въпреки че процесът до амфетамин е продължителен, потенциалното му значение за криминалистите химици се състои във факта, че всеки междинен продукт е потенциален изходен прекурсор за хирален синтез на амфетамин. В тясна връзка с алкохолно-азидния обмен по предходния път са вариантите, постигнати чрез обмени от типа на реакцията на Митуснобу от (R)-1-фенилпропан-2-ол до (S)-1-фенилпропан-2-NX, при които инверсията на конфигурацията е пълна до аминовия комплимент [8, 14, 19, 5, 34; път 2I и път 2P]. Хирални предшественици като фенилпропаноламин [11, 23, 29, 40, 53; път 2Н] и фенилаланин [33, 25, 6, 9, 44; път 2О и път 2Г] са били лесна цел за прекурсори за стереоселективен синтез на амфетамини. Начините от фенилаланин са разновидности на оригиналната статия на J.W. Wilson от 1977 г. [84; маршрут 6BB], като се използват други реагенти за редукция на карбоксилната киселина, размяна на алкохол с халогенид, редукция на алкилхалогенида и депротекция на БОК. В случая с прилагането на фенилпропаноламина като прекурсор в по-ранната литература [40,53, маршрут 6Р] се използва междинният продукт хлоро-псевдонорефедрин, както най-често се наблюдава в подземните лаборатории, но въпреки това в по-новите данни [11, 23, маршрут 6Р] се използва оцетният анхидрид за получаване на естер за каталитично редукционно елиминиране на ОН групата до амфетамин. Творческият хирален скелет е използван за въвеждане на стереоселективност в началото на синтеза на амфетамин [17, 49, 21; маршрути 2М, 2N и 2К]. Тези своеобразни подходи започват с ахирални, изключени от списъка прекурсори, бензилбромид [21, маршрут 1N] или 2-фенилацеталдехид [17, 49, маршрут 2К]. Стереоселективността се въвежда и контролира чрез по-прости, налични в търговската мрежа хирални директори. Стереоселективността се установява и контролира от по-прости налични в търговската мрежа хирални вещества. Забележително е, че пренареждането на Хофман, което запазва стереоселективността, е използвано в края на маршрут 2М [21] със съвременното използване на хипервалентен йод [21]. Различно по-старо - "класическо синтетично" подобрение е профилирано във Фридел-Крафтс алкилирането на бензен чрез използване на хирален (s)-2-(2,2,2-трифлуороацетамидо)пропаноил хлорид [55, маршрут 2Q].

ИЗТЕГЛЯНЕ НА ИЗТОЧНИКА
 

Attachments

  • 4yaEZBbjMt.pdf
    1.4 MB · Views: 2,472
Last edited by a moderator:
Top