SSRIs & MDMA
Селективните инхибитори на обратното захващане на серотонина (SSRI) са клас лекарства, използвани предимно за лечение на депресия и тревожни разстройства. Смята се, че те действат чрез повишаване на нивото на серотонина - невротрансмитер, свързан с регулирането на настроението, в мозъка.
Серотонинът се произвежда в нервните клетки (неврони) в мозъка. Когато невроните комуникират, серотонинът се освобождава в празнините (синапсите) между невроните. Той се свързва с рецепторите на приемащия неврон, за да предаде сигналите. Обикновено серотонинът се поема обратно от освобождаващия се неврон чрез серотонинови транспортери - процес, известен като повторно поемане.
SSRI действат, като блокират тези серотонинови транспортери. Като потискат обратното захващане на серотонина, SSRI увеличават количеството на наличния серотонин в синапсите. Увеличеното наличие на серотонин в синапса засилва серотонинергичната сигнализация, което подобрява настроението и намалява симптомите на депресия и тревожност.
Обикновено се предписват няколко SSRI, като всеки от тях има свой специфичен профил, влияещ върху пригодността му и страничните ефекти при различните пациенти:
- Флуоксетин (Prozac): Един от най-известните SSRI, често предписван при депресия, обсесивно-компулсивно разстройство (ОКР) и паническо разстройство. Той има по-дълъг полуживот, което означава, че остава в организма по-дълго, което потенциално намалява симптомите на отнемане при спиране на лечението.
- Сертралин (Zoloft): Използва се при депресия, ОКР, паническо разстройство и социално тревожно разстройство. Има тенденция да има малко по-широк спектър на приложение.
- Пароксетин (Paxil): Известен за лечение на депресия, генерализирано тревожно разстройство и посттравматично стресово разстройство. Свързан е с по-значителни симптоми на отнемане и има седативен ефект, който може да бъде полезен или нежелан в зависимост от симптомите на пациента.
- Циталопрам (Celexa): Често се предписва при депресия, а понякога и при хранителни разстройства. Известен е с относително благоприятния си профил на странични ефекти, въпреки че трябва да се внимава поради потенциални странични ефекти, свързани със сърцето, при по-високи дози.
- Есциталопрам (Lexapro): Производно на циталопрам, използвано при депресия и генерализирано тревожно разстройство, отличаващо се с ефективност и минимални странични ефекти.
MDMA (3,4-метилендиоксиметамфетамин), известен като екстази или моли, е психоактивно вещество, използвано предимно за развлечение, въпреки че в момента се проучва и за потенциални терапевтични ползи, особено при лечение на посттравматично стресово разстройство и други състояния.
MDMA навлиза в мозъка и действа предимно върху невроните, които произвеждат серотонин. MDMA кара тези неврони да освобождават големи количества серотонин, заедно с по-малки количества допамин и норепинефрин. Това освобождаване допринася за повишаване на настроението на употребяващия, за увеличаване на общителността и за енергийните му нива.
MDMA действа и като инхибитор на обратното захващане на серотонина, допамина и норепинефрина. Като блокира повторното усвояване (обратното захващане) на тези невротрансмитери обратно в невроните, MDMA увеличава и удължава тяхната активност в мозъка.
MDMA стимулира освобождаването на хормони като окситоцин и вазопресин, които играят роля в доверието, сексуалната възбуда и други социални поведения. Това може да засили чувството на близост и привързаност сред употребяващите.
Взаимодействието между СИОЗС и MDMA включва сложна фармакологична динамика, по-специално въздействие върху серотониновата система в мозъка, което може да доведе както до намаляване на ефектите, така и до потенциални рискове.
Както SSRIs, така и MDMA повишават нивата на серотонин в мозъка, но чрез различни механизми. SSRI блокират обратното захващане на серотонина в синаптичния процеп, като по този начин увеличават наличността му. MDMA не само блокира обратното захващане, но и предизвиква освобождаване на серотонин заедно с допамин и норепинефрин. Когато се комбинират, SSRI и MDMA се конкурират за едни и същи места за пренос на серотонин, което може да притъпи ефекта на MDMA.
Някои SSRI са силни инхибитори на ензима CYP2D6, който е от решаващо значение за метаболизма на MDMA. Това взаимодействие може да доведе до повишаване на нивата на MDMA в кръвта. Това обаче не води непременно до засилване на субективните ефекти на MDMA; вместо това може да ги намали поради фармакодинамични взаимодействия, при които наличието на ССРИ пречи на способността на MDMA да освобождава серотонин.
Възможни ефекти и опасности
- Намалена ефективност на MDMA: Лицата, приемащи SSRI, може да изпитат по-слабо интензивни или да не изпитат никакви ефекти от MDMA поради конкуренцията в местата на серотонина, спомената по-горе. Това може да накара някои потребители да увеличат дозата на MDMA, което е рисковано и може да доведе до токсичност.
- Серотонинов синдром: Макар и рядко при комбиниране на SSRI и MDMA, съществува теоретичен риск от серотонинов синдром - потенциално животозастрашаващо състояние, характеризиращо се с висока телесна температура, възбуда, повишени рефлекси, тремор, изпотяване, разширени зеници и диария. Този риск може да възникне поради адитивните ефекти върху нивата на серотонина, въпреки че документираните случаи са редки.
- Последващи ефекти върху настроението: Комбинацията може да доведе до промяна в ефективността на SSRI след употреба на MDMA. При потребителите може да се наблюдава влошаване на депресивните симптоми след отшумяване на първоначалните ефекти на MDMA, което може да се дължи на изчерпване на резервите от серотонин.
Тази комбинация намалява рекреационните ефекти, запазва и засилва нежеланите реакции и увеличава рисковете от спешни състояния и токсичност.
Като се има предвид всичко, препоръчваме да се избягва тази комбинация при всякакви условия.
Last edited by a moderator: