Псилоцибини и SSRI
Псилоцибинът е естествено психеделично съединение, което се среща в някои видове гъби, често наричани "магически гъби". Известен е със способността си да предизвиква дълбоки промени във възприятията, настроението и познанието.
При поглъщане псилоцибинът бързо се превръща в активната си форма, псилоцин, чрез ензима алкална фосфатаза. Псилоцинът е основното съединение, отговорно за психеделичните ефекти. Псилоцинът действа предимно като агонист на серотониновите (5-HT) рецептори, по-специално на рецептора 5-HT2A. Той въздейства и върху други подтипове 5-HT рецептори, като 5-HT1A и 5-HT2C, но в по-малка степен. Рецепторът 5-HT2A е гъсто разположен в префронталната кора - област, която участва в настроението, познанието и възприятието. Активирането на тези рецептори от псилоцин води до характерните психеделични ефекти.
Селективните инхибитори на обратното захващане на серотонина (СИОЗС) са клас лекарства, които обикновено се използват за лечение на депресия и тревожни разстройства. Те действат чрез повишаване на нивата на серотонин в мозъка, който е невротрансмитер, за който е известно, че влияе върху настроението, емоциите и съня.
Невроните в мозъка комуникират помежду си чрез синапси, където невротрансмитери като серотонин се освобождават от един неврон и се свързват с рецепторите на следващия неврон. След като серотонинът предаде сигнала си, той обикновено се абсорбира обратно в пресинаптичния неврон чрез процес, наречен обратно захващане. SSRI блокират транспортера на обратното захващане на серотонина (SERT), като предотвратяват обратното захващане на серотонина обратно в пресинаптичния неврон. Това води до повишаване на нивата на серотонин в синаптичния клипс, засилвайки положителното му въздействие върху настроението и тревожността.
Примери за SSRI:
- Флуоксетин (Prozac): Флуоксетинът е един от най-известните SSRI. Той се използва за лечение на голямо депресивно разстройство, обсесивно-компулсивно разстройство (ОКР), булимия нервоза и паническо разстройство.
- Сертралин (Zoloft): Сертралинът е друг широко предписван SSRI, използван за лечение на депресия, ОКР, паническо разстройство, социално тревожно разстройство и посттравматично стресово разстройство (ПТСР).
- Циталопрам (Celexa): Циталопрам се използва предимно за лечение на депресия. Известен е със своята поносимост и по-нисък потенциал за лекарствени взаимодействия.
- Пароксетин (Paxil): Пароксетин се използва за лечение на депресия, паническо разстройство, социално тревожно разстройство, генерализирано тревожно разстройство и посттравматично стресово разстройство.
- Флувоксамин (Luvox): Флувоксамин се използва предимно за лечение на ОКР и също така се използва за лечение на социално тревожно разстройство.
Комбинацията от псилоцибин и SSRI представлява сложно взаимодействие поради ефектите им върху серотониновата система. SSRIs повишават нивата на серотонин в мозъка, което може да доведе до заемане на рецепторите и потенциално да намали ефектите на псилоцибина. Това се дължи на конкурентно инхибиране, при което серотонинът и псилоцинът (активният метаболит на псилоцибина) се конкурират за едни и същи рецептори, по-специално за рецептора 5-HT2A. Хроничната употреба на SSRI може да доведе до понижаване на регулацията на серотониновите рецептори, което означава, че има по-малко рецептори, с които псилоцинът може да се свърже, което допълнително намалява психеделичното преживяване.
1. По-висока необходима доза псилоцибин: Поради намалените ефекти лицата, приемащи SSRI, може да се нуждаят от по-високи дози псилоцибин, за да постигнат желаните психеделични ефекти. Неофициални данни сочат, че може да се наложи дозите да бъдат увеличени с 30-50%.
2. Намаляване на негативните странични ефекти: Някои проучвания са установили, че SSRI не променят значително положителните ефекти върху настроението, но могат да намалят отрицателните странични ефекти, свързани с псилоцибина, като тревожност и нежелани сърдечносъдови реакции. Този ефект е особено отбелязан при двуседмично предварително третиране с есциталопрам (Lexapro).
3. Потенциал за лечение: Друго проучване, включващо пациенти с резистентна на лечение депресия, показва, че еднократното приложение на псилоцибин в комбинация със SSRI води до значително подобрение на депресивните симптоми без сериозни странични ефекти.
Безопасност и рискове:
- Серотонинов синдром: Макар и рядко, комбинирането на псилоцибин със SSRI теоретично може да увеличи риска от серотонинов синдром - потенциално животозастрашаващо състояние, причинено от прекомерна активност на серотонина. Симптомите включват възбуда, мускулна ригидност, треска и гърчове. Рискът се счита за по-нисък при псилоцибин в сравнение с други серотонинергични вещества, но все пак се препоръчва повишено внимание
- Повишена тревожност и паника: Въпреки че SSRI се използват за овладяване на тревожността, комбинацията им с псилоцибин може да доведе до непредсказуеми емоционални реакции, включително повишена тревожност и паника по време на психеделичното преживяване.
- Променен метаболизъм и продължителност: SSRI могат да променят метаболизма на псилоцибина, което може да доведе до удължаване или засилване на ефекта при някои хора. Това може да доведе до по-голяма продължителност на действието и неочаквани странични ефекти
- Съображения за намаляване на приема: За да се постигне максимален ефект на псилоцибина и да се сведат до минимум рисковете, някои лекари препоръчват преди употребата на псилоцибин да се намали приемът на SSRI. Това обаче трябва да става постепенно и под контрол, за да се избегнат симптомите на отнемане и да се гарантира безопасността.
Важно е също така да се подчертае, че SSRI се предписват за лечение на психологични и психиатрични състояния. Въвеждането на психоактивни вещества по време на лечение с такива медикаменти обикновено намалява ефикасността на терапията, допълнително дестабилизира компрометираните нервни системи и повишава вероятността от обостряне и негативни странични ефекти.
Като се има предвид гореизложеното, препоръчваме тази комбинация да се третира с голямо внимание.
Last edited by a moderator: