- Joined
- Jun 24, 2021
- Messages
- 1,645
- Solutions
- 2
- Reaction score
- 1,760
- Points
- 113
- Deals
- 666
Псилоцибини и сънотворни
Псилоцибиновите гъби, често наричани разговорно "магически гъби" или "гъбички", съдържат психоактивни съединения, които въздействат върху мозъка, най-вече псилоцибин. При поглъщане псилоцибинът се превръща от организма в псилоцин - веществото, което е основно отговорно за психеделичните ефекти на гъбите.
Псилоцинът се свързва с висок афинитет към серотониновите (5-HT) рецептори, особено към рецепторния подтип 5-HT2A, който е широко разпространен в целия мозък, включително в областите, които играят критична роля във възприемането, настроението и мисловните процеси. Счита се, че активирането на 5-HT2A рецепторите от псилоцин е основният механизъм, който е в основата на психеделичните ефекти на гъбите псилоцибин.
Едно от най-забележителните открития е нарушаването на мрежата на режима по подразбиране (default mode network - DMN) - мрежа от мозъчни региони, която обикновено е по-активна по време на покой и участва в самореференциалните мисловни процеси, като сънуване, саморефлексия и изграждане на усещане за собственото аз. Като нарушава работата на DMN, псилоцибинът може да доведе до преживявания на разпадане на егото и променени състояния на съзнанието.
Псилоцибинът също така увеличава свързаността между различни области на мозъка, които обикновено не комуникират директно помежду си. Смята се, че тази повишена свързаност е в основата на необичайните мисли, усещания и визуални възприятия (халюцинации), които са характерни за психеделичните преживявания.
Сънотворните, известни също като седативи или хипнотици, са лекарства, предписвани за подпомагане на лица със затруднения в заспиването. Те действат чрез въздействие върху мозъка и централната нервна система, за да насърчат релаксацията и да предизвикат сън. Съществуват няколко класа сънотворни, като всеки от тях действа по различен начин въз основа на специфичната си химическа структура и целевите рецептори в мозъка.
- Бензодиазепините усилват ефекта на невротрансмитера гама-аминомаслена киселина (GABA) в GABA-A рецептора, което подпомага седацията, намалява тревожността и улеснява заспиването. Лоразепам (Ativan), Темазепам (Restoril) и Диазепам (Valium).
- Небензодиазепинови хипнотици. Тези лекарства също модулират GABA-A рецепторите, но имат различна химична структура от бензодиазепините. Те са разработени така, че да имат по-малко странични ефекти и по-нисък риск от зависимост. Zolpidem (Ambien), Eszopiclone (Lunesta) и Zaleplon (Sonata).
- Мелатонинови рецепторни агонисти. Тези лекарства имитират действието на мелатонина - естествен хормон, който регулира цикъла сън-бодърстване, като се свързват с мелатониновите рецептори в мозъка. Рамелтеон (Rozerem) и Тасимелтеон (Hetlioz).
- Антагонисти на орексиновите рецептори. Орексинът е невротрансмитер, който регулира бодърстването. Антагонистите на орексиновите рецептори блокират действието на орексина, което спомага за насърчаване на съня. Суворексант (Belsomra) и лемборексант (Dayvigo).
- Антидепресанти. Някои антидепресанти могат да предизвикат сън като страничен ефект, като променят нивата на невротрансмитери като серотонин и норепинефрин в мозъка. Тразодон, доксепин (Silenor) и миртазапин (Remeron).
- Антихистамини (без лекарско предписание). Антихистамините блокират действието на хистамина - химично вещество, участващо в бодростта, като по този начин насърчават сънливостта. Дифенхидрамин (Benadryl) и доксиламин (Unisom).
Псилоцибинът взаимодейства със серотониновите рецептори на мозъка, подобно на начина, по който биха могли да взаимодействат някои сънотворни и други лекарства, като например антидепресантите. Това взаимодействие може да промени настроението, възприятията и различни физиологични функции, като потенциално повлияе на режима на съня. Например антидепресантите, които са насочени към серотониновите рецептори, могат да намалят психеделичните ефекти на псилоцибина или да променят въздействието му върху настроението и възприятието.
Сънотворните средства обикновено действат, като предизвикват седация или засилват естествените процеси, които улесняват заспиването. Например бензодиазепините повишават ефективността на GABA, което може да противодейства на някои от стимулиращите аспекти на псилоцибина. Те обаче биха могли също така потенциално да засилят дезориентацията или объркването, причинени от псилоцибина. Небензодиазепиновите сънотворни, като золпидем (Ambien), действат по подобни пътища с потенциално подобни противоречиви резултати.
Самият псилоцибин може да има разнообразни ефекти върху съня, вариращи от предизвикване на спокоен сън при някои хора до причиняване на безсъние и нарушаване на нормалния режим на сън при други. Той може да повиши нивата на серотонин в мозъка, което може да доведе до промени в моделите на съня. При някои хора може да се наблюдава спокоен и дълбок сън, докато при други - безсъние и нарушен сън. Ефектите могат да зависят и от приетата доза псилоцибин, от обстановката, в която е приет, и от предишния опит на индивида с веществото.
Псилоцибинът и сънотворните биха могли да повлияят взаимно на метаболизма си в черния дроб, променяйки продължителността и интензивността на ефектите си. Това потенциално би могло да доведе до удължаване на седацията или засилване на психеделичните преживявания.
Потенциални печалби:
- Повишено качество на съня: За лицата, които изпитват последиците от псилоцибина, като повишена възбуда или променен режим на сън, някои сънотворни могат да помогнат за улесняване на спокойния сън.
- Намаляване на тревожността: В случаите, в които псилоцибинът предизвиква тревожност или стрес, анксиолитичните ефекти на някои сънотворни лекарства могат да осигурят облекчение, въпреки че това зависи до голяма степен от реакцията на индивида към двете вещества.
- Повишена седация: Комбинирането на псилоцибин със седативно-хипнотични средства може да доведе до прекомерна седация, която да наруши когнитивните и моторните функции повече, отколкото всяко от веществата самостоятелно.
- Психологически дистрес: При някои хора комбинацията от променени състояния на съзнанието от псилоцибин с дезориентиращите ефекти на сънотворните може да засили объркването или да доведе до негативни психологически реакции.
- Серотонинов синдром: Макар и рядко, съществува теоретичен риск от серотонинов синдром при комбиниране на псилоцибин с други вещества, които влияят на нивата на серотонин, особено ако тези вещества включват някои видове сънотворни или хранителни добавки, които увеличават серотонина.
Като се има предвид гореизложеното, препоръчваме да се отнасяте към тази комбинация с голяма предпазливост.
Last edited by a moderator: