- Joined
- Jun 24, 2021
- Messages
- 1,654
- Solutions
- 2
- Reaction score
- 1,771
- Points
- 113
- Deals
- 666
Псилоцибини и опиати за инжектиране
Псилоцибинът е естествено психеделично съединение, което се среща в някои видове гъби, обикновено наричани "магически гъби". При поглъщане псилоцибинът се превръща в организма в псилоцин - активния метаболит, отговорен за психоактивните му ефекти.
Основният механизъм на действие на псилоцибина е чрез модулиране на серотонина - невротрансмитер, който играе важна роля в регулирането на настроението, познанието и възприятието. Като се свързва със серотониновите рецептори, по-специално с 5-HT2A, псилоцинът повишава възбудимостта на определени области на мозъка, най-вече на префронталната кора, която участва във функции от по-висок порядък като мислене, внимание и вземане на решения. Тази повишена възбудимост води до повишена свързаност между различни области на мозъка, които обикновено не комуникират директно, което помага да се обяснят дълбоките промени в съзнанието, възприятията и емоциите, изпитвани по време на псилоцибинов трип.
Една от ключовите характеристики на ефекта на псилоцибина е въздействието му върху мрежата на режима по подразбиране (DMN) - мрежа от мозъчни области, свързани със самореференциалното мислене, егото и възприемането на времето. При нормални условия DMN е относително активна, като осигурява усещане за кохерентно самосъзнание и помага за поддържане на стабилно чувство за идентичност. Псилоцибинът обаче временно намалява активността на DMN, което води до разпадане на егото - явление, често описвано като "смърт на егото" или усещане за единство с Вселената. Смята се, че това намаляване на активността на ДМН допринася за мистичните или духовните преживявания, за които съобщават много употребяващи псилоцибин.
Инжектируемите опиати, като хероин, морфин и фентанил, са мощни наркотици, които действат, като се свързват със специфични рецептори в главния и гръбначния мозък и други части на тялото. Тези рецептори, известни като опиоидни рецептори, са част от ендогенната опиоидна система, която помага за регулирането на болката, възнаграждението и емоционалните реакции. Когато се прилагат инжекционни опиати, те имитират естествените болкоуспокояващи химикали на организма, като например ендорфините, но с много по-силен и по-продължителен ефект.
След като бъдат инжектирани, тези опиати бързо навлизат в кръвния поток и преминават кръвно-мозъчната бариера, достигайки до централната нервна система. Основните опиоидни рецептори, участващи в действието на тези лекарства, са му-опиоидните рецептори. Когато тези рецептори се активират от опиати, те намаляват предаването на сигналите за болка, като потискат освобождаването на невротрансмитери като субстанция Р и глутамат, които участват в усещането за болка. Това води до дълбок аналгетичен (болкоуспокояващ) ефект, което прави опиатите ефективни за справяне със силна болка.
В допълнение към обезболяването опиатите предизвикват редица други ефекти. Един от най-забележителните е силното усещане за еуфория или "прилив", особено при наркотици като хероина, когато се инжектират интравенозно. Това еуфорично усещане се причинява от бързото освобождаване на допамин в мозъчните пътища за възнаграждение, особено в области като nucleus accumbens. Допаминът е невротрансмитер, който играе централна роля в усещането за удоволствие и възнаграждение, а приливът на допамин след инжектиране на опиати засилва поведението, свързано с търсенето на наркотици, което допринася за високия потенциал за пристрастяване.
Опиатите влияят не само върху възприемането на болката, но и върху емоционалните и психологическите състояния. Те намаляват тревожността и предизвикват усещане за спокойствие и откъсване от стреса. При многократна употреба обаче мозъкът се адаптира към присъствието на наркотика, което води до толерантност, при която са необходими все по-големи дози за постигане на същите ефекти. Тази толерантност допринася за цикъла на пристрастяване, тъй като потребителите увеличават дозите си, за да поддържат желаното ниво на еуфория или облекчаване на болката. С течение на времето се развива физическа зависимост, което означава, че организмът се нуждае от лекарството, за да функционира нормално, и се появяват симптоми на отнемане, когато лекарството не е налице.
Комбинацията от псилоцибин и инжекционни опиати може да доведе до сложно взаимодействие на ефектите поради различните им фармакологични действия. Способността на псилоцибина да предизвиква дълбоки емоционални и перцептивни промени може да засили субективното преживяване на еуфория от опиатите, което потенциално може да доведе до по-дълбока дисоциация или объркване. Псилоцибинът обаче може да провокира и тревожност или параноя, особено когато се комбинира със седацията, причинена от опиатите, което прави емоционалното преживяване трудно за контролиране.
Ефектите върху централната нервна система на инжекционните опиати представляват значителна опасност, особено депресивното им действие върху дишането. Психоактивните ефекти на псилоцибина не смекчават това и употребяващите могат да станат по-слабо осведомени или по-малко чувствителни към животозастрашаващата респираторна депресия, която може да настъпи при високи дози опиати, което увеличава риска от предозиране.
Изследванията проучват и потенциала на псилоцибина при лечението на опиоидна зависимост, тъй като той може да помогне за намаляване на влечението и да подпомогне психологическото изцеление в контролирана терапевтична среда. Данните за комбинирането на тези лекарства обаче са ограничени.
Не сме попадали на потвърдени данни за остри и фатални състояния, свързани с тази комбинация. В същото време няма признаци за стойностни положителни рекреационни ефекти, които биха могли да покрият рисковете от тази комбинация.
В крайна сметка тази комбинация крие значителни рискове, особено поради силните и потенциално фатални респираторни ефекти на опиатите.
Предвид гореизложеното, препоръчваме да се отнасяте към тази комбинация с голяма предпазливост.
Last edited by a moderator: