Фенциклидин (PCP) и инжекционни опиати
Фенциклидинът (PCP), известен също като ангелски прах, е дисоциативен наркотик, който действа предимно като антагонист на NMDA рецепторите. NMDA рецепторите са вид рецептори за невротрансмитера глутамат, който участва в различни мозъчни функции. Като блокира NMDA рецепторите, PCP нарушава нормалното функциониране на глутамата, което води до променена комуникация между мозъчните клетки.
NMDA рецепторите играят ключова роля в синаптичната пластичност, ученето, паметта и възприятието. Блокирането на NMDA рецепторите от страна на PCP намалява притока на калциеви йони в невроните, което пречи на нормалното им активиране. Това смущение води до намаляване на освобождаването на други невротрансмитери, като допамин и серотонин, което може да доведе до промени в настроението, възприятието и познанието.
В по-ниски дози PCP може да предизвика усещане за еуфория, релаксация и откъсване от заобикалящата среда. Потребителите могат да изпитат усещане за откъсване от тялото си, което води до термина "дисоциативен анестетик". По-високите дози могат да доведат до халюцинации, делириум, възбуда и потенциално опасно поведение. Потребителите могат да станат дезориентирани, да изпитат изкривени възприятия и да проявят непредсказуемо или агресивно поведение.
Инжекционните опиати, като морфин или хероин, принадлежат към класа на опиоидите. Тези вещества се свързват предимно с опиоидните рецептори, които са разположени в различни области на главния и гръбначния мозък и периферната нервна система.
Съществуват няколко вида опиоидни рецептори, като главната цел е му-опиоидният рецептор. Когато опиатът се свърже с мю-опиоидния рецептор, той активира каскада от събития в неврона. Активирането на му-опиоидния рецептор потиска освобождаването на невротрансмитери, участващи в сигнализирането на болката, като субстанция Р, глутамат и норадреналин. Това потискане на освобождаването на невротрансмитерите намалява предаването на сигналите за болка от периферията към мозъка.
Опиатите могат да предизвикат усещане за еуфория, седация и релаксация, основно опосредствани от активирането на пътищата за възнаграждение в мозъка. Опиоидите могат да повлияят и на други физиологични процеси, като например честотата на дишане, мотилитета на стомашно-чревния тракт и емоционалната регулация.
PCP и инжекционните опиати имат контрастни ефекти върху ЦНС, което може да доведе до непредсказуеми и опасни резултати. Когато PCP и инжекционните опиати се комбинират, техните ефекти могат да взаимодействат синергично, засилвайки рисковете и усложненията.
Комбинацията може да доведе до тежка депресия на ЦНС, включително респираторна депресия, която може да бъде животозастрашаваща. Лицето може да изпита силно объркване, нарушена преценка и загуба на двигателен контрол, което увеличава вероятността от злополуки или наранявания.
Рискът от предозиране е значително по-висок, когато тези вещества се комбинират, тъй като въздействието им върху дихателната система може да потисне дишането до опасни нива.
Струва си да се вземе предвид, макар и косвено и вторично, но кръстосаното влияние на двете вещества върху глутаматната система. Това, както и споменатата в някои източници способност на PSP да намалява толерантността на организма към опиоиди, значително увеличава рисковете от предозиране и животозастрашаващи състояния.
Като се има предвид всичко това, препоръчваме да се избягва тази комбинация при всякакви условия.
Last edited by a moderator: