Phencyclidine (PCP) DMT Red Обсъждане: Включете в списъка на химичните вещества и препарати, които се използват в химическата промишленост: Фенциклидин (PCP) и ДМТ

HEISENBERG

ADMIN
ADMIN
Joined
Jun 24, 2021
Messages
1,645
Solutions
2
Reaction score
1,757
Points
113
Deals
666
Фенциклидин (PCP) и ДМТ

Фенциклидинът (PCP), известен още като "ангелски прах", е дисоциативен анестетик, който въздейства върху мозъка и тялото чрез промяна на невротрансмитерните системи, особено на глутаматната система. Той действа предимно като неконкурентен антагонист на N-метил-D-аспартатния (NMDA) рецептор, който е подтип на глутаматния рецептор. Глутаматът е основният възбуждащ невротрансмитер в мозъка, който играе ключова роля в процеси като памет, познание и възприятие.

Когато PCP се свърже с NMDA рецептора, той предотвратява навлизането на калциеви йони в невроните, което пречи на синаптичното предаване. Това действие е отговорно за дисоциативните ефекти на наркотика, при които употребяващите могат да изпитат откъсване от реалността, извънтелесни усещания или чувство за нереалност. Инхибирането на NMDA рецепторите също така нарушава сетивната обработка, което води до характерните халюциногенни и перцептивни изкривявания, наблюдавани при употребата на PCP. Сетивното прекъсване може да засегне зрението, звука и усещането за време.

В допълнение към въздействието си върху глутаматната система, PCP влияе и върху други невротрансмитерни системи, включително допамин и серотонин. Той увеличава отделянето на допамин в определени области на мозъка, като nucleus accumbens, което се свързва с възнаграждаващите и подсилващите свойства на наркотика. Повишената активност на допамина може да допринесе за чувството на еуфория, но може да доведе и до психотични симптоми, като заблуди и параноя. Модулирането на серотонина от PCP може допълнително да промени настроението, възприятието и когнитивните функции.


Диметилтриптаминът (ДМТ ) е мощно психеделично съединение, което се среща естествено в редица растения и животни, включително и в човека, където се открива в следи. Структурно то е сходно с невротрансмитера серотонин и други триптамини като псилоцибина. Основното действие на ДМТ е чрез взаимодействието му със серотониновите рецептори в мозъка, по-специално с рецептора 5-HT2A. Този рецептор е силно ангажиран с регулирането на настроението, възприятието и познанието.

Когато ДМТ се поглъща, вдишва или инжектира, той бързо преминава кръвно-мозъчната бариера поради малката си липофилна структура. След като попадне в мозъка, ДМТ действа като мощен агонист на 5-HT2A рецепторите, предимно в кората на главния мозък. Смята се, че активирането на тези рецептори води до дълбоки промени във възприятията, настроението и познанието, характерни за преживяването на ДМТ. Тези ефекти включват ярки визуални и слухови халюцинации, променено усещане за време, разпадане на егото и преживявания на "пробив" в алтернативни реалности или срещи с различни същества.

Освен върху 5-HT2A ДМТ въздейства и върху други подтипове на серотониновия рецептор, включително 5-HT1A и 5-HT2C. Сложното взаимодействие между тези рецептори допринася за уникалния му психеделичен профил. Активирането на рецепторите 5-HT1A се свързва с регулиране на настроението и успокояващи ефекти, докато рецепторите 5-HT2C влияят върху тревожността, апетита и настроението. Едновременната модулация на тези серотонинови пътища създава интензивните и често мистични преживявания, за които съобщават употребяващите ДМТ.

Освен със серотониновите рецептори ДМТ взаимодейства и със сигма-1 рецепторите - по-малко известен тип рецептори, участващи в клетъчните реакции на стрес и невропротекция. Точната роля на сигма-1 рецепторите в преживяването на ДМТ не е напълно изяснена, но тяхното активиране може да допринесе за някои от променените състояния на съзнанието и когнитивните ефекти. Изследванията предполагат, че ДМТ може да засили невропластичността, вероятно чрез действието си върху тези рецептори, което би могло да обясни някои от трайните психологически и емоционални въздействия на преживяванията с ДМТ, особено положителните последици, за които съобщават употребяващите.


Комбинацията от PCP и DMT представлява уникално предизвикателство и опасност поради различните им фармакологични действия. Когато се комбинират, взаимодействието между тези два наркотика може да засили както дисоциативните, така и халюциногенните ефекти, което да доведе до интензивни и непредсказуеми преживявания.

Ефектът на PCP върху NMDA рецепторите може да доведе до състояние на откъснатост, подобно на анестезия, което би могло да попречи на типичните ярки, експанзивни преживявания на ДМТ. Това може да доведе до неспособност на употребяващия да прави разлика между реалност и халюцинация, което увеличава риска от опасно поведение, злополуки или психоза. Освен това действието на PCP върху допамина може да засили параноидните или психотичните състояния, докато серотонинергичните ефекти на ДМТ могат да доведат до силни емоционални колебания, допринасяйки за силно нестабилно психично състояние.

Тази комбинация е опасна и поради възможността за тежки физиологични ефекти. И двата наркотика могат да влошат преценката и двигателната координация, което повишава риска от нараняване. Освен това високите дози от всяко от двете лекарства могат да доведат до тежки усложнения като гърчове, хипертермия, сърдечносъдов стрес или дори дихателна недостатъчност. Няма такива научни изследвания за специфичните взаимодействия на PCP и DMT, но и двете вещества са свързани с вредни последици, когато се използват поотделно, а комбинирането им вероятно засилва тези рискове.

Като се има предвид, че интензивното и бързо действие на ДМТ и продължителният дисоциативен характер на PCP въздействат по различен начин върху невротрансмитерните системи, комбинирането им може да доведе до хаотично и потенциално травматично преживяване, с голяма вероятност от дълготрайни психологически последици, включително психоза или дисоциативни разстройства.

🔴 При всички положения препоръчваме да избягвате тази комбинация.
 
Last edited by a moderator:
Top