Phencyclidine (PCP) Amphetamine Red Обсъждане: Включете в списъка на химичните вещества и препарати, които се използват в химическата промишленост: Фенциклидин (PCP) и амфетамин

HEISENBERG

ADMIN
ADMIN
Joined
Jun 24, 2021
Messages
1,645
Solutions
2
Reaction score
1,761
Points
113
Deals
666
Фенциклидин (PCP) и амфетамин

Фенциклидинът, известен като PCP или "ангелски прах", е синтетичен дисоциативен наркотик, който променя сетивните възприятия, настроението и познанието. Първоначално е разработен като анестетик, но медицинската му употреба е преустановена поради тежките му и непредсказуеми психологически ефекти. Днес той е известен най-вече с употребата си като развлекателен наркотик, известен със силните си и често опасни ефекти.

PCP упражнява ефектите си главно чрез действието си като неконкурентен антагонист на N-метил-D-аспартатния (NMDA) рецептор, който е вид глутаматен рецептор в мозъка. Глутаматът е основният възбуждащ невротрансмитер в централната нервна система и правилното му функциониране е от решаващо значение за нормалната когнитивна и неврологична дейност. PCP се свързва с NMDA рецептора и блокира канала, който позволява на йони като калция да навлизат в неврона. Тази блокада нарушава нормалната невронна комуникация и води до дисоциативните ефекти на наркотика.

Освен въздействието си върху глутаматните рецептори, PCP влияе и върху други невротрансмитерни системи. Той повишава нивата на допамин чрез инхибиране на допаминовите транспортери, което вероятно е причина за някои от еуфоричните му ефекти. Възможно е също така да взаимодейства със сигма-рецепторите, които могат да модулират освобождаването на различни невротрансмитери и да допринесат за халюцинации и други психотомиметични ефекти.

Употребата на PCP може да бъде особено непредсказуема и да доведе до тежки психологически реакции и опасно поведение. Дисоциативните му ефекти могат да накарат употребяващите да се чувстват неуязвими, което може да доведе до случайни наранявания или самонараняване. Хроничната употреба на PCP може да доведе до дълготрайни когнитивни дефицити, загуба на паметта и емоционални смущения.


Амфетаминът е мощен стимулант на централната нервна система (ЦНС), който въздейства върху мозъка, като засилва определени видове невронна активност. Той се използва терапевтично за лечение на синдрома на дефицит на вниманието и хиперактивност (СДВХ), нарколепсия и някои случаи на затлъстяване. В развлекателен контекст той често се използва заради еуфоричните си, енергизиращи ефекти.

Амфетаминът стимулира освобождаването на допамин и норепинефрин от техните везикули за съхранение в невроните. Това повишаване на нивата на невротрансмитерите в синаптичната цепнатина (пространството между невроните) засилва невротрансмисията и стимулира активността в частите на мозъка, свързани с бдителността, вниманието и реакциите към околната среда.

Обикновено невротрансмитерите се реабсорбират от невроните чрез транспортни протеини. Амфетаминът инхибира тези транспортери, по-специално допаминовия транспортер (DAT) и норепинефриновия транспортер (NET). Това инхибиране предотвратява обратното захващане на допамина и норепинефрина, което им позволява да останат активни в синаптичния процеп за по-дълъг период от време, като по този начин усилва ефектите им.

Амфетаминът също така предизвиква обратен транспорт на допамин и норепинефрин, което означава, че може да обърне нормалната посока на транспортиране на невротрансмитерите. Вместо да се поемат от невроните, невротрансмитерите се изтласкват обратно в синапса, което допълнително увеличава извънклетъчните им концентрации и засилва стимулиращите им ефекти върху ЦНС.


Комбинирането на фенциклидин (PCP) и амфетамин може да доведе до непредсказуеми и потенциално тежки ефекти. Всеки наркотик има различно действие върху мозъка, което може да увеличи рисковете при съвместен прием:

  • Претоварване на невротрансмитерните системи. Инхибирането на глутаматните рецептори от страна на PCP и насърчаването на освобождаването на допамин и норепинефрин от страна на амфетамина могат да доведат до промяна на синаптичните дейности и неврохимичния баланс, като потенциално усилват или заглушават ефектите едно на друго. Комбинацията може да стимулира прекомерно ЦНС, създавайки противоречиви сигнали в регулаторните системи на мозъка. Това включва объркване, хаотично поведение, силна възбуда и потенциална психоза.
  • Повишен сърдечносъдов стрес: И двете лекарства увеличават сърдечната честота и кръвното налягане, което може да доведе до натоварване на сърдечносъдовата система, което да доведе до потенциални остри събития като инфаркт или инсулт.
  • Тежки психиатрични симптоми: Комбинацията може да изостри или ускори психотични епизоди, тежка параноя и насилствено поведение.
  • Невротоксичност: И двете лекарства имат потенциални невротоксични ефекти, които могат да се засилят, когато се използват в комбинация.
  • Висок риск от предозиране: При тази комбинация рисковете от предозиране и спешни състояния се увеличават значително.

Като се имат предвид тези взаимодействия, комбинацията от PCP и амфетамин се счита за много опасна и като цяло се препоръчва да не се употребява поради свързаните с нея тежки, опасни и животозастрашаващи рискове.

🔴 При всички положения препоръчваме да се избягва тази комбинация при всякакви условия.
 
Last edited by a moderator:
Top