- Joined
- Jun 24, 2021
- Messages
- 1,645
- Solutions
- 2
- Reaction score
- 1,757
- Points
- 113
- Deals
- 666
DOx & Tramadol
DOXs, или заместени амфетамини, са синтетични психеделични вещества, произхождащи от класа на фенетиламините. Те имат структурни сходства както с амфетамините, така и с психеделиците от клас 2СХ, а ефектът им е смесица от силна стимулация и психеделични промени.
DOX действат главно чрез взаимодействие със серотониновата система на мозъка, по-специално чрез свързване и активиране на рецептора 5-HT2A, който е тясно свързан със зрителните и сетивните изкривявания, както и с променените познания и емоции, характерни за психеделичните преживявания. В допълнение към серотонинергичните си ефекти DOX влияят и върху допаминовата и норепинефриновата система, което допринася за стимулиращите им свойства. Това двойно действие - съчетаване на психеделично психическо преживяване с физически стимул - прави DOX уникални, тъй като те могат да предизвикат ярки халюцинации и променено възприятие, като същевременно предизвикват усещане за повишена енергия, бдителност и безпокойство.
Трамадолът е синтетичен опиоид, използван предимно за облекчаване на болката. Той действа чрез въздействие както върху опиоидната, така и върху неопиоидната система в организма. Основният начин, по който трамадолът действа, е чрез свързване с му-опиоидните рецептори в главния и гръбначния мозък. Тези рецептори са част от ендогенната система за контрол на болката в организма. Когато трамадол се свърже с тези рецептори, той намалява възприемането на болката и променя начина, по който мозъкът реагира на сигналите за болка. Този механизъм, подобен на опиоидния, е подобен на други по-силни опиоиди, но трамадол се счита за по-слаб опиоид в сравнение с лекарства като морфин или оксикодон.
Това, което прави трамадол уникален, е, че той въздейства и върху невротрансмитерни системи, различни от опиоидната система. По-конкретно, той потиска обратното захващане на серотонин и норепинефрин в мозъка. Това означава, че след като тези невротрансмитери се освободят, трамадолът забавя извеждането им от синаптичната цепнатина - пространството между невроните, където се предават химическите сигнали. Серотонинът и норепинефринът играят важна роля в регулирането на настроението, бдителността и модулирането на болката. Като увеличава тяхната наличност, трамадолът може да засили облекчаването на болката по неопиоидни пътища, осигурявайки допълнителен механизъм на действие.
Трамадол се метаболизира в черния дроб, а един от активните му метаболити, О-дезметилтрамадол, има по-силен афинитет към опиоидните рецептори от изходното съединение. Този метаболит допринася значително за болкоуспокояващото действие на трамадол. Ензимът, отговорен за превръщането на трамадол в този активен метаболит, е CYP2D6, част от ензимната система на цитохром Р450. Генетичните вариации в активността на CYP2D6 могат да повлияят на начина, по който различните хора реагират на трамадол. Например, хората, които са "ултра бързи метаболизатори", могат да превърнат трамадол в активната му форма по-бързо и следователно да изпитат по-силен ефект, докато "слабите метаболизатори" могат да намерят трамадол за по-малко ефективен, тъй като произвеждат по-малко от активния метаболит.
Комбинацията от DOx съединения и трамадол може да доведе до значителни и потенциално опасни взаимодействия, главно поради ефектите им върху централната нервна система.
DOXs, или заместени амфетамини, са синтетични психеделични вещества, произхождащи от класа на фенетиламините. Те имат структурни сходства както с амфетамините, така и с психеделиците от клас 2СХ, а ефектът им е смесица от силна стимулация и психеделични промени.
DOX действат главно чрез взаимодействие със серотониновата система на мозъка, по-специално чрез свързване и активиране на рецептора 5-HT2A, който е тясно свързан със зрителните и сетивните изкривявания, както и с променените познания и емоции, характерни за психеделичните преживявания. В допълнение към серотонинергичните си ефекти DOX влияят и върху допаминовата и норепинефриновата система, което допринася за стимулиращите им свойства. Това двойно действие - съчетаване на психеделично психическо преживяване с физически стимул - прави DOX уникални, тъй като те могат да предизвикат ярки халюцинации и променено възприятие, като същевременно предизвикват усещане за повишена енергия, бдителност и безпокойство.
- Един от най-известните примери за DOX е DOC, или 2,5-диметокси-4-хлороамфетамин. DOC е известен с това, че предизвиква ярки, цветни визуални халюцинации, заедно с дълбоки интроспективни и емоционални преживявания. Потребителите често описват повишена яснота на мисълта, съчетана с повишено осъзнаване на моделите и текстурите в заобикалящата ги среда. Стимулиращите ефекти обаче могат да доведат до безпокойство и неспособност за релаксация. Ефектът на DOC може да продължи от 12 до 24 часа, което го прави особено дълготраен психеделик.
- Друг пример е ДОБ, или 2,5-диметокси-4-бромоамфетамин. DOB обикновено е по-стимулиращ от DOC, с мощни визуални ефекти и по-интензивен физически ефект, включително усещания за мускулно напрежение или дискомфорт на тялото. Преживяванията с ДОБ често се описват като предизвикателни поради силната комбинация от умствена и физическа стимулация. Ефектът може да продължи от 16 до 30 часа, което го прави един от най-дълго действащите психеделици.
- DOI, или 2,5-диметокси-4-йод-амфетамин, е друг DOX, който предизвиква силно телесно натоварване и интензивни зрителни изкривявания, често описвани като геометрични фигури, наред с емоционалните и когнитивните промени. Ефектите му са също толкова дълготрайни, между 16 и 30 часа, а силата му в малки дози може да доведе до зашеметяващо преживяване за някои потребители.
- DOXs са изключително силни, с активни дози в диапазона от милиграми, което увеличава риска от предозиране или приемане на повече от предвиденото. Неправилната преценка на дозата може да доведе до физическо и психическо претоварващо преживяване, често характеризиращо се с тревожност, параноя и физически дискомфорт като учестено сърце или свиване на кръвоносните съдове, което може да причини студ или изтръпване на крайниците. Много потребители съобщават, че DOX имат по-неприятно физическо въздействие в сравнение с класическите психеделици като LSD или псилоцибин.
Трамадолът е синтетичен опиоид, използван предимно за облекчаване на болката. Той действа чрез въздействие както върху опиоидната, така и върху неопиоидната система в организма. Основният начин, по който трамадолът действа, е чрез свързване с му-опиоидните рецептори в главния и гръбначния мозък. Тези рецептори са част от ендогенната система за контрол на болката в организма. Когато трамадол се свърже с тези рецептори, той намалява възприемането на болката и променя начина, по който мозъкът реагира на сигналите за болка. Този механизъм, подобен на опиоидния, е подобен на други по-силни опиоиди, но трамадол се счита за по-слаб опиоид в сравнение с лекарства като морфин или оксикодон.
Това, което прави трамадол уникален, е, че той въздейства и върху невротрансмитерни системи, различни от опиоидната система. По-конкретно, той потиска обратното захващане на серотонин и норепинефрин в мозъка. Това означава, че след като тези невротрансмитери се освободят, трамадолът забавя извеждането им от синаптичната цепнатина - пространството между невроните, където се предават химическите сигнали. Серотонинът и норепинефринът играят важна роля в регулирането на настроението, бдителността и модулирането на болката. Като увеличава тяхната наличност, трамадолът може да засили облекчаването на болката по неопиоидни пътища, осигурявайки допълнителен механизъм на действие.
Трамадол се метаболизира в черния дроб, а един от активните му метаболити, О-дезметилтрамадол, има по-силен афинитет към опиоидните рецептори от изходното съединение. Този метаболит допринася значително за болкоуспокояващото действие на трамадол. Ензимът, отговорен за превръщането на трамадол в този активен метаболит, е CYP2D6, част от ензимната система на цитохром Р450. Генетичните вариации в активността на CYP2D6 могат да повлияят на начина, по който различните хора реагират на трамадол. Например, хората, които са "ултра бързи метаболизатори", могат да превърнат трамадол в активната му форма по-бързо и следователно да изпитат по-силен ефект, докато "слабите метаболизатори" могат да намерят трамадол за по-малко ефективен, тъй като произвеждат по-малко от активния метаболит.
Комбинацията от DOx съединения и трамадол може да доведе до значителни и потенциално опасни взаимодействия, главно поради ефектите им върху централната нервна система.
- Както DOx съединенията, така и трамадолът въздействат върху серотониновата система. Комбинирането на тези две лекарства може значително да повиши нивата на серотонин, което увеличава риска от серотонинов синдром. Това състояние може да бъде животозастрашаващо и се характеризира със симптоми като възбуда, объркване, ускорен сърдечен ритъм, високо кръвно налягане, мускулна ригидност, а в тежки случаи - гърчове и хипертермия.
- Освен това трамадолът понижава прага на припадъците, което означава, че прави припадъците по-вероятни, особено при по-високи дози или при комбиниране с други вещества. Съединенията DOx, които са стимуланти, както и психеделици, могат да засилят този риск. Потребителите, приемащи и двете вещества, могат да изпитат повишен неврологичен стрес, което значително увеличава възможността за поява на припадъци.
- Комбинацията може да доведе и до сърдечносъдово натоварване, тъй като и двете вещества могат да повлияят на сърдечния ритъм и кръвното налягане. Трамадолът може да предизвика тахикардия, а съединенията на ДОХ често водят до свиване на кръвоносните съдове и повишаване на сърдечната честота. Заедно тези ефекти могат да увеличат риска от опасни сърдечносъдови усложнения като аритмии или хипертонични кризи.
- И накрая, както трамадолът, така и DOx могат да предизвикат гадене, замаяност и объркване, а комбинацията им може да засили тези странични ефекти, което да затрудни овладяването на физическите симптоми при продължително преживяване на DOx. Комбинираният седативен и стимулиращ ефект може да доведе до физически дискомфорт, дезориентация и нарушена двигателна координация.
Last edited by a moderator: