Декстрометорфан (DXM) и МАОИ
Декстрометорфанът (DXM ) е дисоциативен медикамент и средство за потискане на кашлицата, което действа чрез въздействие върху мозъчния център за кашлица, за да намали желанието за кашляне. Точният му механизъм на действие не е напълно изяснен, но се смята, че включва няколко различни механизма.
Изследванията показват, че DXM действа предимно чрез блокиране на N-метил-D-аспартатните (NMDA) рецептори, които са вид глутаматни рецептори, отговорни за възбуждащата невротрансмисия в централната нервна система. Това блокиращо действие пречи на предаването на възбудни сигнали. Интересно е, че този начин на действие има общи черти с кетамин и PCP.
В допълнение към основния си механизъм DXM действа като неселективен инхибитор на обратното захващане на серотонина, антагонист на алфа-3 бета-4 никотиновите рецептори и агонист на сигма-1 рецепторите.
Въпреки че е производно на морфина, DXM проявява свойствата на много слаб μ-опиоиден агонист, и то при условие на големи дози.
Но дори и без това виждаме, че ДКСМ проявява доста широка активност върху различни рецепторни системи, което може да доведе до различни странични ефекти и потенциални рискове при комбиниране.
МАОИ, или инхибитори на моноаминооксидазата , са клас лекарства, използвани предимно за лечение на депресия. Те действат чрез инхибиране на активността на ензима, наречен моноаминооксидаза (МАО), по-конкретно МАО-А и МАО-В. Тези ензими са отговорни за разграждането на невротрансмитери като серотонин, норепинефрин и допамин. Като инхибират МАО, МАОИ предотвратяват бързото разграждане на тези невротрансмитери, което води до повишаване на нивата им в мозъка.
Ето списък на някои МАОИ:
- Селегилин (Emsam, Eldepryl) е необратим инхибитор на МАО-В.
- Расагилин (Azilect) е селективен инхибитор на МАО-В.
- Моклобемид (Aurorix) е обратим инхибитор на МАО-А.
- Изокарбоксазид ( Marplan): неселективен МАОИ.
- Фенелзин (Nardil): неселективен МАОИ.
- Транилципромин (Parnate): Тонселективен МАОИ.
МАОИ позволяват на по-високи концентрации на невротрансмитери да се натрупват в синаптичната цепнатина - пространството между нервните клетки. Тази повишена наличност на невротрансмитерите засилва тяхното сигнализиране и предаване между нервните клетки, което може да има ефект на повишаване на настроението.
МАО-инхибиторите, особено МАО-А инхибиторите, са ефективни за повишаване на нивата на серотонин. Серотонинът участва в регулирането на настроението, апетита и съня, наред с други функции. Като инхибират разграждането на серотонина, МАОИ гарантират, че той остава активен в мозъка за по-дълго време, което потенциално облекчава депресивните симптоми.
МАОИ оказват влияние и върху нивата на други невротрансмитери като норадреналин (норадреналин) и допамин. Норепинефринът се свързва с вниманието, фокуса и възбудата, докато допаминът играе роля в мотивацията, удоволствието и възнаграждението. Като инхибират МАО, МАОИ спомагат за поддържането на по-високи нива на тези невротрансмитери, което може да допринесе за антидепресивния им ефект.
Когато се приемат заедно, между декстрометорфан и МАОИ могат да възникнат определени взаимодействия, които да доведат до потенциални нежелани ефекти и опасности.
Основното опасение при комбинирането на DXM и МАОИ е рискът от серотонинов синдром. МАОИ инхибират разграждането на серотонина, като повишават нивата му в мозъка. Декстрометорфанът също може да повлияе на нивата на серотонина, като инхибира обратното му захващане.
Когато в организма присъстват както DXM, така и МАОИ, може да се стигне до прекомерно натрупване на серотонин, което да доведе до серотонинов синдром. Това състояние може да се прояви като възбуда, объркване, учестено сърцебиене, високо кръвно налягане, разширени зеници, треперене, а в тежки случаи може да бъде животозастрашаващо.
Освен това комплексното действие на DXM и МАОИ върху други невротрансмитерни системи също може да доведе до остри, непредсказуеми и животозастрашаващи реакции.
Като се има предвид всичко това, препоръчваме да се избягва тази комбинация при всякакви условия.
Last edited by a moderator: